Защо умението да казваме „не” ни движи напред

В днешната епоха на нестихваща конкуренция и информационно наводнение всеки иска да му обърнете внимание, да отделите време за него, за неговото предложение, продукт или проблем. В това няма нищо лошо.

Стига да умеете да казвате не. Ако се отзоваваме на всяка покана, никога няма да ни остане време за онова, което действително искаме да постигнем. Изграждането на ясни граници е една от най-важните способности, които е нужно да овладее човек за своето личностно и професионално израстване. Когато казвате не на нещата, които не ви помагат, вие казвате да на нещата, които са добри за вас. Като казвате не, отваряте пространството, необходимо, за да кажете да.
За повечето от нас обаче е изключително трудно и неудобно да кажат „не”, дори тогава, когато знаят, че трябва. Искаме да правим добро впечатление на околните и да не ги разочароваме.

Казваме „да” на прекалено много неща - от чувство за вина или от желание да се докажем. Важно е изградим ясни граници, така че да казваме да само на нещата, които харесваме, които ни движат напред и които не ни откъсват от целите ни.

Ето няколко съвета, които ще ви помогнат:

Дайте си 24-часова пауза, за да решите. Преди да приемете покана, професионална или лична, си дайте едно денонощие време. Не отговаряйте на момента. Помислете дали има смисъл и дали действително искате да го направите.

Помислете и за останалите си ангжименти. Можете просто да кажете: "Благодаря за поканата! Нека да си погледна графика и да се свържа с вас утре." Ако е нещо, което много ви се иска, но просто не можете, се постарайте да предадете това послание: "Благодаря много за поканата. Не мога в момента, но с удоволствие бих го направил в бъдеще и се надявам да ме потърсите отново."

Кажете не спокойно и твърдо.  Знаем как да казваме да но не знаем как да казваме не,  поради което понякога се въвличаме в лавина от оправдания, особено ако става въпрос за нещо, което не ни се прави. Ако сте помислили върху предложението и отговорът е не, кажете го учтиво, но твърдо. Ето как можете да го направите, без да се усуквате на възел от вина и оправдания:

Ако действително не искате да го правите: „Благодаря за поканата. За съжаление няма да мога, но благодаря, че се сетихте за мен!”

Ако ви притискат за причина, кажете: „Просто няма как да успея, но много ви благодаря!”

Ако сериозно ви притискат, кажете: „Имам прекалено много ангажименти и просто не съм на разположение. Но ви благодаря.”

Не давайте половинчати отговори, „може би” или конкретики. Няма нужда да лъжете: не е лъжа да кажете, че имате други неща за вършене.

А ако действително ви се иска да приемете поканата и не можете, но искате отсрещната страна да ви има предвид, посочете това изрично:

"Благодаря ви много за поканата. С удоволствие бих се включил/а (помогнал/а и т.н.), но за съжаление в момента не мога. Надявам се отново да се сетите за мен!"

Опростете ангажиментите си. Махнете се от организации, в които членувате без особен смисъл. Ако не ви харесва и не ви помага, откажете се. Нека всеки ангажимент, който поемете, да си струва вашето време.

И "за удоволствие" е абсолютно валидна причина.

Продължава на Обекти Бг